Днес се навършват 50 години от кончината на големия български актьор Нейчо Попов. Той е роден на 13 юли 1924 г. в Бургас. През 1953 г
Нейчо Попов – клоун на Бога, изпратен на земята
Снимка ©
Сатиричен театър „Алеко Константинов“
|
Днес се навършват 50 години от кончината на големия български актьор Нейчо Попов. Той е роден на 13 юли 1924 г. в Бургас. През 1953 г. завършва актьорско майсторство в Държавното висше театрално училище при Кръстьо П. Мирски.
Започва професионалната си кариера на сцената на Държавния музикален театър „Стефан Македонски”, където участва в оперите „Хубавата Елена”, „Златната долина”. От 1963 до 1965 г. специализира режисура в „Дойче театър“, в Германия. Той е един от основателите на днешния Сатиричен театър „Алеко Константинов”.
Още от рубриката
Днес се навършват 125 години от рождението на именития български художник Дечко Узунов (1899-1986). Във връзка с годишнината списание посвети февруарския си брой на твореца. В края на месеца – на 29 февруари, изданието ще бъде представено в пресклуба на в родния град на Узунов – Казанлък.
ДЕТСКАТА ЛЮБОВ КЪМ РИСУВАНЕТО
Дечко Узунов е роден на 22 февруа ...
Вижте повече
|
През 2007 г. Мария Грубешлиева, негова доведена дъщеря, издава сборник със спомени за него, озаглавен „Клоун на Бога, изпратен на земята”. „Нейчо ме отгледа. Макар, че не ми е баща, аз го обичах безумно”, казва тя. „На мене той в много тежки моменти ми помага. И когато съм била студентка във ВИТИЗ, когато съм имала проблеми, винаги съм ходела да му се моля. Бях го превърнала в светец. Невероятно е, по някакъв начин – внушение ли, вътрешна сила ли, но нещата ми се оправяха”, допълва Грубешлиева.
ЕДИНО ОТ ОСНОВАТЕЛИТЕ НА САТИРАТА
През 1957 г. Нейчо Попов е един от основателите на Държавния сатиричен театър в София (днес – Държавен сатиричен театър „Алеко Константинов”), където работи като актьор и режисьор до смъртта си.
Първата му роля в Сатирата е на другаря Моменталников в постановката „Баня” от Владимир Маяковски, която е и първата премиера на сцената на театъра, състояла се на 7 април 1957 г. Постановката е на Стефан Сърчаджиев, сценографията – на Хосе Санча.
ГОЛЯМАТА ЛЮБОВ
В „Баня” Нейчо Попов си партнира със Стоянка Мутафова, която е в ролята на мадам Мезалянсова. Чувствата между двамата пламват именно по време на това представление.
Стоянка Мутафова признава, че Нейчо Попов е голямата любов в живота й. Той е и третият съпруг на актрисата.
„Играехме в „Баня” на Маяковски”. Излизахме с танц. А аз – с цигаре в ръка. Работниците го слагаха на поставка, а Нейчо всеки път взимаше кибрита и палеше цигарата ми. В началото не забелязах, че зад жеста му се крие нещо друго. Така, полека-лека, се увлякохме. Любовта ни стана много дълбока. Той беше женен, скандалът избухна страховито. Разведе се, голяма история. Хубаво беше, но за кратко. Малко ми се видя. Най-важното, Нейчо обичаше детето ми. Умираше за Муки. И тя за него. Той беше нейният баща. Имахме прекрасно семейство”, разказва Мутафова.
„Между нас нямаше нищо материално. На първо място стоеше любовта. Бяхме луди един за друг. Но се карахме – романтиката ни не беше захаросана. Като изключителен мъж и интелектуалец, Нейчо никога не допусна баналността – от първия миг до последния си дъх. Нито пък скуката. Нямаше как да си омръзнем. И старци да бяхме станали заедно, пак щяхме да сме влюбени. Нейчо е с две години и половина по-млад от мен. И все викаше: „Еди-кога си мен няма да ме има”. Отговарях му ядосано: „Стига си говорил глупости, аз съм по-дърта от теб. Ще си отида първа”. А то какво стана – сърцето му не издържа, не беше добре. Но само страстта не е достатъчна. Без обич нищо не става. Трябва по еднакъв начин да се усещат нещата от живота. Не обръщахме внимание на бита”, разказва Стоянка Мутафова.
„Мисля за него непрекъснато. Живея с мисълта за Нейчо. Някога смъртта му ме извади от релсите. Добре, че го имаше театърът – защото след смъртта на Нейчо работата ме спаси. Ако не играех, не искам да мисля какво щеше да стане. Ролите ме погълнаха изцяло”.
РОЛИТЕ
Сред ролите на Нейчо Попов в театъра са Баян в „Дървеница” от Владимир Маяковски, Ржапек в „Свинските опашчици” от Ярослав Дитъл, Рафаеле в „Ах, тези привидения!” от Едуардо де Филипо, Хаджи Смион в „Чичовци” от Иван Вазов, Ернесто Рома в „Удържимият възход на Артуро Хи” от Бертолт Брехт, Авихол в „Старчето и стрелата” от Никола Русев.
Играл е и в „Импровизация” от Валери Петров и Радой Ралин.
Последната роля на Нейчо Попов в Сатирата е Антон Иванович Сквозник-Дмухановски в „Ревизор” от Николай Гогол.
Режисьор е на постановките „Големанов” от Стефан Л. Костов, „Римска баня” от Станислав Стратиев, „Сватба за цяла Европа” от Григорий Горин, „Женитба” от Николай Гогол и др.
Има десетки участия в хумористичните предавания на радиотеатъра и редакция „Хумор, сатира и забава” в Българското национално радио, в киното и в телевизията. Нейчо Попов, съвместно с Енчо Багаров, е автор и режисьор на естрадно-сатиричните спектакли „Баба, дядо, мама, татко и ние” и „Криво седи – право съди”.
ПРИЗНАНИЕ
Нейчо Попов е удостоен със званието „Заслужил артист” (1969).
През 1974 г. получава посмъртно втора награда за режисура за постановката на „Римска баня” от Станислав Стратиев на Петия национален преглед на българската драма и театър.
През 2020 г., 46 години след смъртта на Нейчо Попов, Община Бургас го удостоява със званието „Почетен гражданин” (посмъртно). Връчено е на 6 декември 2020 г., на Мария Грубешлиева.
Нейчо Попов умира на 20 март 1974 г. на 49 години в Бургас, където поставя пиесата „Бернарда Алба”.
На 13 юли 2020 г. в София кметът Йорданка Фандъкова открива обща паметна плоча на Нейчо Попов, Георги Калоянчев и Стоянка Мутафова, която е поставена на улица „Люботрън” 96. Там тримата актьори са живели в една кооперация от 1965 г. до последните си дни.
/МН, отдел „Справочна”
Използвани източници:
(, ВИНФ, 7.4.2007; 13.7.2020)
(„Голяма енциклопедия България”, т. 9, 2012)
(в. „Монитор”, 24.1.2015)
(в. „Стандарт”, 29.1.2016)
(https://artistite.net/neicho-popov/)
(https://burgascouncil.org/sites/default/files/2023-12/%D0%9F%D0%9E%D0%A7%D0%95%D0%A2%D0%95%D0%9D%20%D0%93%D0%A0%D0%90%D0%96%D0%94%D0%90%D0%9D%D0%98%D0%9D%20%D0%9D%D0%90%20%D0%9E%D0%91%D0%A9%D0%98%D0%9D%D0%90%20%D0%91%D0%A3%D0%A0%D0%93%D0%90%D0%A1.pdf)